В КОСМОСА

Мястото на Земята в Космоса

Земята прави една пълна обиколка около Слънцето по своята орбита за 365 дни и 6 часа. Нашата календарна година се състои от 365 дни. Това означава,че всяка година остава по една четвърт денонощие, която нее вписана в календара. На всеки четири години към него се добавя по един допълнителен ден. Годината с един допълнителен ден се нарича високосна година и има 366 дни. В такава година вместо 28, както обикновено, месец февруари има 29 дни. Това добавяне на допълнителен ден на всеки четири години премахва несъответствието между календара и движението на Земята.

Сезоните

Според Кеплер земната орбита не е преавилна окръжност. През декември Земята е малко по-близо до Слънцето, отколкото през юни, когато е най-далече. Освен това земната ос е леко наклонена. През юни Северното полукълбо е приближено към Слънцето. Тогава там е лято, а в Южното полукълбо – зима. През декември то е отдалечено от Слънцето и тогава на север е зима, а на юг – лято.

През март и септември двете полукълба са еднакво отдалечени от Слънцето и дните и нощите са еднакво дълги. През март в Северното полукълбо настъпва пролетта, а в Южното – есента. През септември става обратното.

На другите планети също има сезони и орбитални периоди. Продължителността на на годината за дадена планета е равна на времето, необходимо, за да може тя да направи една пълна обиколка около Слънцето. Годината на Меркурий е равна на 88 земни дни, а на Плутон

- най-далечната известна на хората планета

- на 248 земни години!